Болни се допират до вериги, за да се лекуват
Манастир " Св Св Козма и Дамян “ в Куклен е учреден през Второто българско царство. Разположен е на 15 км югоизточно от гр. Пловдив в северните скатове на Родопите. Известен е още с националното си име " Св. Врачoве ".
Споменава се още през 11в. в документ за парцелите на Бачковския манастир. Той поражда като религиозна обител към аязмо. Водата в целебния извор " Св. Безсребърници " се счита, че е лековита и оказва помощ при здравословни проблеми на нервната система и душевни болести.
Манастирът е наименуван на светите братя Козма и Дамян поради техните лечителски качества. От край време той е посещаван от заболели хора и изключително от душевно заболели, защото се има вяра, че в случай че пренощуват в него, ще се почувстват по-добре. В притвора на едната от двете църкви в комплекса, отдадена на Св. Св. Козма и Дамян, към момента могат да се видят чифт окови.
В предишното душевно заболели хора с били оковани с тях към пода за да се излекуват. Понастоящем се има вяра, че в случай че болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.
Когато българските земи са завладяни от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали заболели хора с вярата да намерят излекуване, повишена. Турските управляващи пазели манастира, защото в него се лекували и фамилиите на османските управници. Бил е защитаван от набезите на разбойници, като даже са били изпращани турски бойци от Пловдив, когато се е налагало.
През 1657г., когато доста манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към " Св. св. Козма и Дамян “. През 17 в. манастирът е служел за литературен център, като известни създатели като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-много от еснафа на пловдивските абаджии. През епохата на Възраждането в манастира се е помещавало и килийно учебно заведение.
Понастоящем манастирът е настоящ, женски и отворен за гости. Разполага с две църкви – едната отдадена на Св. Св. Козма и Дамян и издигната през 15 в., а другата наречена " Св. Благовещение “ и издигната през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също по този начин икономически и жилищни постройки.
Църквата " Св. св. Козма и Дамян “се смята за една от старите църкви в България. Представлява 22м. дълга и 8м. кръстовидна, безкуполна постройка с две плитки конхи и два притвора. По проект прилича кръст, като върху целият наос ляга огромен кьорав купол, стъпващ върху островърхи висящи арки. През 17-18в. църквата била разширена на запад, а през 19в. бил прибавен и нов притвор. На източната стена на притвора са непокътнати фрагменти от огромната комбинация " Страшни¬ят съд ", датираща от 17в. В наоса на църквата преобладаващият пласт фрески са от 1862г. и включват цикъла " Сътворението на света " и гледка на светите места на атонската Света гора. Тук са поместени и подиуми от живота на светците-лечители безсребрениците Козма и Дамян.
В библиотеката на Кукленския манастир са непокътнати скъпи ръкописи и книги. Десетилетия наред там е съхраняван ръкописния алманах " Кукленски песнивец " преписан и декориран през 1337г. за българския цар Иван Александър. Днес Песнивеца се съхранява в Българска академия на науките.
По време на насилственото помохамеданчване на българското население, манастирът е бил опожаряван нееднократно, само че въпреки всичко неговите неповторими фрески са оживели. В края на 18-ти, началото на 19-ти в. манастирът е бил населяван от гръцки монаси, които замазали истинските му фрески и ги покрили с нови, изписани с гръцки надписи. При по-късното възстановяване на църквата са възобновени и в този момент могат да се видят и двата пласта стенописи.
Манастирът е разгласен за монумент на културата. Неговият празник се отбелязва всяка година на 29-ти юни, Петровден, като празненствата нормално не престават 3 дни. На този ден иконата на Св. св. Козма и Дамян, за която се счита, че е чудотворна, се изважда от църквата.
Споменава се още през 11в. в документ за парцелите на Бачковския манастир. Той поражда като религиозна обител към аязмо. Водата в целебния извор " Св. Безсребърници " се счита, че е лековита и оказва помощ при здравословни проблеми на нервната система и душевни болести.
Манастирът е наименуван на светите братя Козма и Дамян поради техните лечителски качества. От край време той е посещаван от заболели хора и изключително от душевно заболели, защото се има вяра, че в случай че пренощуват в него, ще се почувстват по-добре. В притвора на едната от двете църкви в комплекса, отдадена на Св. Св. Козма и Дамян, към момента могат да се видят чифт окови.
В предишното душевно заболели хора с били оковани с тях към пода за да се излекуват. Понастоящем се има вяра, че в случай че болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.
Когато българските земи са завладяни от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали заболели хора с вярата да намерят излекуване, повишена. Турските управляващи пазели манастира, защото в него се лекували и фамилиите на османските управници. Бил е защитаван от набезите на разбойници, като даже са били изпращани турски бойци от Пловдив, когато се е налагало.
През 1657г., когато доста манастири в Родопите са разрушени, монаси се стичат към " Св. св. Козма и Дамян “. През 17 в. манастирът е служел за литературен център, като известни създатели като Кръстьо Граматик и поп Аврам Димитриев са работили тук. Финансово, манастирът е бил подкрепян най-много от еснафа на пловдивските абаджии. През епохата на Възраждането в манастира се е помещавало и килийно учебно заведение.
Понастоящем манастирът е настоящ, женски и отворен за гости. Разполага с две църкви – едната отдадена на Св. Св. Козма и Дамян и издигната през 15 в., а другата наречена " Св. Благовещение “ и издигната през 50-те години на 20 в. Манастирският комплекс включва също по този начин икономически и жилищни постройки.
Църквата " Св. св. Козма и Дамян “се смята за една от старите църкви в България. Представлява 22м. дълга и 8м. кръстовидна, безкуполна постройка с две плитки конхи и два притвора. По проект прилича кръст, като върху целият наос ляга огромен кьорав купол, стъпващ върху островърхи висящи арки. През 17-18в. църквата била разширена на запад, а през 19в. бил прибавен и нов притвор. На източната стена на притвора са непокътнати фрагменти от огромната комбинация " Страшни¬ят съд ", датираща от 17в. В наоса на църквата преобладаващият пласт фрески са от 1862г. и включват цикъла " Сътворението на света " и гледка на светите места на атонската Света гора. Тук са поместени и подиуми от живота на светците-лечители безсребрениците Козма и Дамян.
В библиотеката на Кукленския манастир са непокътнати скъпи ръкописи и книги. Десетилетия наред там е съхраняван ръкописния алманах " Кукленски песнивец " преписан и декориран през 1337г. за българския цар Иван Александър. Днес Песнивеца се съхранява в Българска академия на науките.
По време на насилственото помохамеданчване на българското население, манастирът е бил опожаряван нееднократно, само че въпреки всичко неговите неповторими фрески са оживели. В края на 18-ти, началото на 19-ти в. манастирът е бил населяван от гръцки монаси, които замазали истинските му фрески и ги покрили с нови, изписани с гръцки надписи. При по-късното възстановяване на църквата са възобновени и в този момент могат да се видят и двата пласта стенописи.
Манастирът е разгласен за монумент на културата. Неговият празник се отбелязва всяка година на 29-ти юни, Петровден, като празненствата нормално не престават 3 дни. На този ден иконата на Св. св. Козма и Дамян, за която се счита, че е чудотворна, се изважда от църквата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ